23 април 2026 г.
Върховният административен съд (ВАС) окончателно отмени разпоредбата, според която оценките от държавните зрелостни изпити (т. нар. матури в 12 клас) са окончателни, както и регламента за достъп до индивидуалните изпитни работи на зрелостниците. Нормите бяха предвидени в чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 11/01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от министъра на образованието и науката.
Производството е образувано по жалба на зрелостничка, която на ДЗИ по „Биология и здравно образование“ през лятната сесия на учебната 2023/2024 година получава само 28 точки, на които съответства оценка „слаб 2“. Според жалбоподателката, представлявана от адв. Менков, наредбата противоречи на Закона за училищното и предучилищното образование и на неговата цел. А обстоятелството, че оценките от държавните зрелостни изпити не подлежат на обжалване само по себе си е несправедливо. За разлика от изпитите в другите класове – съответно четвърти, седми и десети клас, на зрелостниците в 12 клас не се дава възможност да оспорват резултатите по-какъвто и да е било начин. Единствената им възможност е да подадат сигнал или жалба за наличие на техническа грешка, като това средство е крайно недостатъчно, за да защити техните законни права и интереси. Макар да не е допусната техническа, това не означава, че не е възможно допускането на фактическа грешка, а именно отбелязването на отговори от страна на проверяващите, които не съответстват на действителните такива, както и нарушаване на административнопроизводствената процедура във връзка с процеса на самото оценяване, тъй като в доста писмени работа е забелязано обстоятелството, че на верните отговори е отбелязано само с един химикал, което сочи за наличие на един оценител, вместо двама, каквито са предвидени съгласно нормативните актове.
Тричленен състав на ВАС първоначално прогласява нищожност на обжалваните разпоредби. Решението му е обжалвано от МОН пред петчленен състав, който с решението си отменя решението на тринчленката, като неправилно, но въпреки това отменя чл. 82, ал. 1 и 3, поради нарушение на императивните изисквания на чл. 28, ал.1 от Закона за нормативните актове (погрешно цитиран в акта, като „ЗАН“) – по отношение и на двете разпоредби липсват доклад и съответните мотиви, обосноваващи нуждата от появата им в правния мир като нормативно закрепени правила. Това нарушение на императивните правила на специалния закон е достатъчно и самостоятелно основание за отмяната им.